Как да си отгледаме вкусна и полезна целина

Целината, наричана още кервиз, е позната още от древността и произходът й се свързва с южна Европа и региона на Средиземно море. Тогава е била използвана най-вече с лечебни цели. Първите сведения за отглеждането й като зеленчукова култура са от 1623 г. Целината принадлежи към семейство Сенникови, от което са и магданоза, моркова, копъра и пащърнака.

Целината е често подценяван зеленчук. Освен вкусовите си качества, тя има редица ползи за здравето - предпазва от остеопороза, подсилва имунитета, подпомага сърдечното здраве, намалява възпаленията и кожните раздразнения, помага при изтощение, камъни в бъбреците, ниско кръвно налягане, регулира кръвната захар, поради което се препоръчва на диабетици. Целината има диуретично действие и спомага за изхвърляне на излишните течности от организма, а това помага за намаляване на отоците. Използва се в различни диети, тъй като е ниско калорична, богата на витамин C и с много ниско съдържание на натрий.

Целината е двугодишно растение - през първата година образува листна розетка и кореноплод (при кореноплодните сортове), а през втората - цветоносно стъбло, цветове и семена. Периодът на вегетацията й е 100 - 120 дни.

Целината има 3 разновидности: листна, дръжкова и кореновидна (главеста). Листната целина не формира кореноплод, а развива много дълги и тънки корени. Тя се отглежда заради големите, перести, гладки листа, които образува. Дръжковата целина образува малки листа и малка главичка. Тя се отглежда заради компактната, изправена розетка с едри, месести, дебели дръжки, които са много предпочитани в кулинарията. Височината на растенията е средно 70-100 см.

Главестата целина формира едри глави, които се прибират в късна есен, а до тогава може да използвате образуваните листата.

ТЕМПЕРАТУРА:

Целината е култура, която се развива добре при хладен и влажен климат. Оптималната температура за развитие на растенията е 18 - 20 градуса. При високи температури растенията са податливи на болести. При много ранно засяване и ниски положителни температури растенията стрелкуват.

СВЕТЛИНА:

Важно да изберете правилното място за засаждане, защото този вкусен и полезен зеленчук е много взискателен към светлината. Ако мястото, което сте избрали за отглеждане, не получава достатъчно светлина, листата етиолират, кореноплодите остават дребни, а съдържанието на етеричните масла намалява.

ВОДЕН РЕЖИМ:

Целината е влаголюбива култура. Растението е с плитка коренова система, затова е необходимо да осигурявате редовни поливки, в противен случай растенията ще забавят растежа си, ще образуват груби листа, а кореноплоподите ще бъдат твърди, деформирани и с влошени вкусови качества.

Особено голяма нужда от вода има при поникване на семената. Съдържанието на етерични масла в семената забавя процена на покълване, ето защо до поникване на семената трябва да поддържате оптимална влага. А за да ускорите процеса, ви съветваме да ги накиснете за 24 часа в топла вода.

За да избегнете загниване на корените, избягвайте застояването на вода.

ПОЧВА:

Дълбоки, дренирани, глинесто - песъчливи почви, богати на органични вещества. Целината реагира много добре при подхранване.

ТОРЕНЕ:

Целината се нуждае от балансирано подхранване, за да бъде устойчива и да даде добър добив. Особено чувствителна е на недостиг на бор, магнезий и калций. Подходящи за употреба торове са Плантафол, Калбит С, Бороплюс, Кодафол Максимус. За по-добро вкореняване и устойчивост на стрес, препоръчваме да третирате с биостимулатора Радифарм веднага след разсаждане. 

Целината се отглежда чрез предварително подготвен разсад. Семената се засяват втората половина на март - началото на април на открита леха. За по-ранно производство може да засеете семената през февруари в сандъчета у дома или в отопляеми съоражения.

Ранното засяване на семената ще ви осигури готова продукция дръжкова и листна целина през лятото, а по-късното засяване ще ви осигури продукция за зимно потребление. Ранният разсад се пикира, а късният само се прорежда.

Семената се засяват разпръснато или на редове, на разстояние 5 см ред от ред. За 1 кв.м. ще са ви необходими 1 - 2 грама семена, това е достатъчно за 100 кв.м. За да отгледате разсад на целина за площ от 1 дка, ще са ви необходими 10-20 грама семена.

Семената се засяват на 0,5 см дълбочина и почвата внимателно се оросява. Оптималната температура за поникване на семената е 22 градуса. Старайте се температурата да не пада под 10 градуса.

За ранно производство на дръжкова целина разсадът се пикира във фаза 2-ри - 3-ти лист на разстояние 5 см между редовете и 3-4 см между растенията в реда. С пикирането се гарантира получаване на по-силни растения, които по-бързо и по-добре се прихващат. За късно производство на целина не е необходимо пикиране.

Разсаждане:

Готовите растения може да разсадите на постоянно място през май до началото на юни, когато разсадът е образувал 4-5 листа.

Деня преди разасаждането разсадът се полива обилно. Растенията се изскубват, като се подбират по едрина.

Целината трябва да се засажда на дълбочина, на каквато е била в разсадната леха.

Преди разсаждането се премахват част от листата и 1/3 от корена, за да се улесни прихващането.

Схема на разсаждане: Кореновата целина се засажда на 30-40 см разстояние между редовете и 25-30 см между растенията. Листната целина се засажда на 12-15 см в реда.

Грижите по отглеждането на целината се състоят предимно в поливане, окопаване и плевене. До прихващането и укрепването на растенията поливките са по-чести. По-късно се извършват през 5-7 дни, а след захлаждане на времето и по-рядко – през 10-12 дни. И все пак това е ориентировачно и зависи най-вече от региона, в който живеете и падналите валежи.

Освен балансирания воден режим, друго важно мероприятие по време на вегетацията е окопаването. Извършват се 3-4 окопавания, на дълбочина не повече от 5-6 см, заради плитката коренова система.

При отглеждане на дръжкова целина има един много важен момент, който внимавайте да не пропускате - бланширането (избелването) на дръжките чрез загърляне. Целта е да се ограничи достапа на слънчевите лъчи върху тях, за да не се образува хлорофил и дръжките да останат бели. Листата се прибират и завързват в горния край с канап. Те трябва да са сухи, за да не загниват. Загърля се на няколко пъти – най-напред една трета, след седмица две трети, а няколко дни по-късно и цялото растение. Процесът на избелване продължава около 15 дни, след което дръжките са готови за консумация. Бланширането се прави през август за ранната целина и през октомври – за късната.