Бял Синап

Синапът е от семейството растения, наречено Брасика и има малки кръгли ядивни семена, както и вкусни листа. Неговото английско име идва от латински и означава „парливо вино”. То е свързано с най-популярната употреба на синапа, а именно във вид на горчица, която се получава след преработка на синапено семе. 

Видове синап
Растението съществува в три варианта - черен, бял и кафяв синап. И трите вида силно си приличат на външен вид - представляват едногодишни тревисти растения с разклонено стъбло. Семената и на трите вида синап си приличат и по вкус, но съдържат в себе си различни етерични масла. Семената на черния синап съдържат 3.5% етерично масло, маслото на белия синап няма аромат, но силно лютиво. От белия синап се приготвя най-добрата горчица.

Синапът е много богат на гликозиди /главно синигрин и мирозин/, етерично масло, мазно масло, протеини и производни на фенил пропан. В синапеното семе се съдържат слузни вещества, белтъчини. Етеричното синапено масло се състои предимно от алилизотиоцианат.

Първоначално синапът е считан за медицинско растение, а не за кулинарно, но днес това е една от най-широко използваните подправки по целия свят.

Белият синап е едногодишно растение с жълти цветове, които дават мъхести шушулки с твърди, сферични семена, около 1-2 мм в диаметър, бежови на цвят и с остър вкус.

Събират се непосредствено преди шушулките да узреят и да се спукат. Използват се като подправка в туршии или препечени ястия. Когато се смелят и смесят с други съставки, се получава горчица. Освен консервиращи, има и лечебни свойства при ревматизъм, простудни заболявания и др. Листата му, които се обират 30 дни след сеитба, също могат да се използват за подправяне на салати или месо, имат лек синапов аромат.

• Сеитба: март-април
• Разсаждане: май
• Вегетационен период: 90-100 дни.