Левурда - див чесън, мечи лук

Левруда (Allium ursinum) е многогодишно тревисто, луковично растение, наричано още "див чесън" и "мечи/сибирски лук". Отглежда се изключително лесно както в градината, така и в саксия на балкона.

Освен полезните свойства, които притежава левурдата е много добре позната и в кулинарията, а също така се използва и с декоративни цели - заради красивите си цветове, наподобяващи Момина сълза. Интересен факт е, че луковиците и корените на растението притежават репелентно действие и мога да се използват за прогонване на къртици.

Растението се характеризира с лек аромат и не толкова натрапчив чеснов вкус, присъстващ във всичките му части, най-вече в младите листа. Листата на дивия чесън са ароматна подправка за супи и всякакви готвени ястия. В пресен вид е чудесно допълнение към салати или различни апетитни разядки. За консумация могат да се използват всички части са всички части на растението, без коренчетата.

Дивият чесън е богат на витамин А, В и С, много минерали -калий, калций, магнезий, фосфор, желязо и д.р. В състава му влизат и етерични масла. Съдържа и алицин, който като естествен антибиотик е способен да убива бактериите. От алицина идва и леката миризма на чесън, която можете да усетите, когато потъркате листата на левурдата.

ПОЛЗИ:

• Намаляване на високото кръвно налягане и нивата на холестерола в кръвта 
• Намалява стомашната болка и действа тонизиращо на храносмилането, така може да се използват при лечение на диария, колики, нарушено храносмилане и загуба на апетит
• Консумацията на левурда помага при астма и бронхит
• Сока от левурда успешно се прилага външно при ревматични и артритни процеси. Ползата се състои в това, че стимулира циркулацията на кръвта
• Има силно фитоцидно действие и се справя с различни причинители на инфекциозни заболявания

УКАЗАНИЕ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ:

Семенцата се засяват септември - октомври за директна сеитба или февруари - март за подготовка на разсад. Предпочита плодородни почви с добър дренаж, с достатъчна, но не прекомерна влага, защото не понася добре задържането на вода. Развива се добре на по - сенчести места, може да го засадите и на слънце, но е е необходимо да поливате по-често.

Луковиците на левурдата са с диаметър около 1 см и могат да достигнат до 6 см дължина. От тях израстват 2-3 листенца с височина 20-40 см и ширина 3-5 см, като в основата ширината може да е достигне и 15см. Листата на растението са наситено зелени, с елипсовидна форма и заострен връх. Левурдата цъфти от април до юни месец с бели цветове. По време на цъфтежа аромата на листната маса намалява. След узряване на семената (май - юли) те се отделят от шушулката, в която се намират (юни - юли) и листата постепенно отмират. Голямата част от семенцата опадат по земята, тъй като са тежки. По - голямата част от тях остават "спящи" в продължение на 1 - 2 години, а останалите покълват през следващата зима или пролет.

• Сеитба: 

- Директна сеитба: септември - октомври

- За подготвяне на разсад: февруари - март

• Дълбочина на сеитбата: около 1см
• Период на разсаждане: март - април
• Разстояние: 30х30 см
• Вегетационният период: април - май
• Височина: 20 - 40 см