Черната златка – унищожителят на овощните градини
Черната златка (Capnodis tenebrionis) е бръмбар от разред Твърдокрили, който нанася сериозни поражения, основно по костилковите овощни видове, както в овощните и декоративни разсадници, така и в овощните градини. Ларвата, която поврежда корените на младите дървета, предпочита слива, кайсия и праскова. При възрастните дървета най-предпочитани са череша, кайсия и праскова. Разпространението ѝ става основно с посадъчен материал. Видът е в подем и разширява ареала си на разпространение. Проблемът назрява през последните години, но през 2024 г. е най-силно изразен. Високите температури през последните две години в България допринасят за намножаването на черната златка.
Морфология
Възрастното насекомо е сравнително едър бръмбар, с матов черен цвят, който достига на дължина до 3-3,5 см. Лети и усилено се храни през горещите часове на деня. Тогава прелита на къси разстояния, нагризва листните дръжки, кората и пъпките на растенията гостоприемници. Летежът е бърз и шумен, а кацането е съпроводено с характерен тъп удар. При нашите условия, при топло слънчево време бръмбарите се срещат от месец март до месец ноември.
Новоизлюпената ларва е белезникава, червеобразна, без крака, с дължина 4-5 мм, а ларвата от последна възраст достига до 6,5 см. Какавидата е бледожълта и достига дължина до 3,5 см.
Жизнен цикъл
Снимка: жизнен цикъл на черната златка. Източник: https://www.juntadeandalucia.es/
Черната златка развива едно поколение за две години. Бръмбарите се срещат през цялото лято, като една част от тях презимуват и се появяват отново през следващата година. При нашите условия, при топло слънчево време те се срещат от месец март до месец ноември. Бръмбарите от новото поколение се появяват през юли – август, зимуват и умират през юли - август на следващата година. Възрастните се укриват в почвени пукнатини, под окапалите листа, а ларвите са в корените на нападнатите растения. Презимувалите ларви започват да се хранят сравнително късно, едва в края на май - началото на юни, при температура на почвата 20 градуса.
Изследванията през последните години показват, че глобалното затопляне води до скъсяване на цикъла на развитие на неприятеля и от двугодишен може да премине към едногодишен.
Размножителният период започва в най-топлите часове на деня от първата половина на юни и продължава през целия месец юли. Една възрастна черна златка снася между 300 и 1000 яйца в гънките на кората в областта на кореновата шийка на дървото и върху почвата близо до ствола. Яйца могат да се намерят нагоре в пукнатините на кората до 10 - 15 см по стъблото, предимно при възрастните дървета. Понякога черната златка снася яйца и върху почвата на разстояние 10-20 см от стъблото. Яйцата, снесени върху кореновата шийка или в основата на стъблото, са здраво прикрепени и не се отделят лесно. Ембрионалното развитие продължава от 7 до 37 дни в зависимост от температурата и влажността. Горещите и сухи климатични условия благоприятстват формирането на яйца, яйцеснасянето и намножаването на насекомото.
Новоизлюпените ларви проникват в корените, издълбават ходове в главния корен и унищожават камбиалния слой на дървесината. Повреждат и тънките корени. Ларвата има девет ларвни възрасти и след като завърши развитието си (около 12-13 месеца), тя какавидира в камера около кореновата шийка или в края на хода в корена. Какавидният стадий при условията на нашата страна продължава средно 28 дни през вегетационния сезон. Имагиниралите бръмбари изгризват отвор и излизат навън. Има два периода, на поява на възрастното: първи - през пролетта (март - април), когато излизат презимувалите и втори, когато се появяват възрастните от новото поколение - в края на юли и август.
Повреди по дръвчетата
Най-сериозните щети по растенията нанасят ларвите на черната златка. Те проникват вътре в тъканта на корените и започват разрушения отдолу. Това ги прави много трудни за овладяване. Вследствие на повредата дърветата отслабват, започват да съхнат и загиват. При силно нападение, през лятото листата опадват. Една ларва е в състояние да унищожи изцяло тригодишно дърво. Нападнатите едногодишните дръвчета загиват още през първата година, а двугодишните и тригодишните обикновено изсъхват след пълното изхранване и какавидиране на ларвите.
По нападнатите части се появява потъмнял и слабо хлътнал участък, който показва хода на ларвата към корена на дървото. Toзи признак се забелязва на повърхността на кората и се наблюдава по-добре при сливовите дървета, които имат по-тънка кора на корена. При кайсията и прасковата входът, през който се вгризва ларвата, е трудно забележим, но на същото място се наблюдава характерно изтичане на смола. Когато ларвите се намират върху страничен корен, повредите ясно се забелязват поради това, че корените са по-тънки и дървесината в тях е изядена, а коренчето е потъмняло и при отстраняване на кората се намират кафеникави стърготини. Нападнатите млади фиданки изсъхват бързо. При по-силно нападение възрастните дървета също загиват. Ходовете, в които се намира ларвата, са меки и лесно се откриват при опипване с пръсти. Когато ларвата си направи какавидната камера, кората над нея се напуква и формата и големината ѝ ясно се очертават.